Оброчище е село в Североизточна България, разположено между Варна и Балчик и само на няколко километра от курорта Албена, на дъното на някогашен дълбок залив, който днес образува живописната долина на река Батова. Бреговата му граница е била очертана от скалното било, на което в днешни дни е разположено село Ляхово.
Старото име на Оброчище (до 1942 година) е Текето, което в
превод от турски означава мохамедански молитвен дом със стаи за дервиши
(странстващи мюсюлмански монаси). За пръв път селото се споменава в един турски
летопис от 1676 година под името Текеджик. Вероятно е основано доста по-рано
още в началото на XVI век.
Според един стар турски статистически справочник през 70-те години на XIX
век селото е имало 118 къщи. След Освобождението от турско робство
преобладаващото черкезко население в района е започнало да се изселва и на
негово място взели да прииждат българи, предимно изселници от Беломорска Тракия.
Непосредствено след пристигане на голямата група заселници били събрани
средства и през 1896 година бил построен православен храм в архитектурен стил
XIII - XIV век, съществуващ и до днес.През 1898 година пък е построена сградата
на кметството. Не след дълго било издигнато и училище. В него първи като учител
влязъл даскал Никола Златев. Били направени три чешми, било заградено и място
за гробища. По този начин поселището започнало да придобива типичния за времето
си облик на християнско село.
Новите преселници дълго време запазили някои от обредите за здраве и късмет
в териториите на манастира, като част от тях пренесли в новопостроената
християнска църква. Атанасовден станал и своеобразен празник за цялото
село. На този ден в православния храм се извършвали обреди за здраве и след
това се отивало в манастира на Акязълъ баба, където заедно вярващите християни
и мюсюлмани оставяли своя вещ или преспивали в района на гробницата на светеца.
Те вярвали, че този оброк ще запази здравето на здравите и ще изцери болките на
болните. Оттам може би идва и името на селото Оброчище. Думата оброчище
означава религиозно светилище или място, където се извършват религиозни оброци
и обреди.
В Оброчище се намира едно от няколкото запазени алевийски тюрбета от 16 век
в България. Смята се, че в него се намира гробът на бекташкия водач Акязълъ
баба. То представлява седмоъгълна сграда с правоъгълно предверие, изградена от
квадрова зидария от местния варовик. Отвътре е украсено със стенописи, рисувани
вероятно в края на 19 век и началото на 20 век, които през 1972 година са
обявени за паметник на културата от местно значение. Предполага се, че тюрбето
е построено в средата на 16 век, като с времето около него се образува дервишко
теке, останалите части от което днес са разрушени. По останките на имарета може
да се съди, че той е представлявал голяма седмоъгълна сграда с диаметър на
вписаната окръжност 23 m.